Погледнах в твоите очи
и там видях любов, смущение...
Дали любов към мен гори?
Или е моето отражение -
на моите очи във твоите...
 1996г.



        ***
Знам! Когато угаснат фенерите,
дето нощем висят над земята,
щом зората разпръсне дантели
и до мен допълзи светлината,
Да! ще дойдеш и пак ще си с мен -
не мечта, а реална и жива
ще сияеш неземно красива,
изгорила нощта като ден.
 юни 2001г.



        ***
Не ме изоставяй,
                    мое притихнало минало!
Треперят ръцете ми,
                                 когато изхвърлям старите вещи.
Не искам след време всичко да бъде изстинало...
Дано да остане все нещо!
                                Все нещо!

Защо всеки път е път с кръстопът,
откъсващ парченце от мене
                                на всяка пресечка?
Защо времето не е лъч,
                                 а е отсечка?
Казват - така е устроен светът.

Изхвърлях безмилостно старите вещи.
Без милост? Не!
Пак нещо в мене зовеше.
Не стана...
Сякаш остана все нещо,
което недоизхвърлено беше.
 23 юли 2001г. Благоевград

Банално

    на старите приятели, с които може би
    никога вече няма да се срещнем

Ще липсвате, когато всичко свърши,
но носени от вихъра на времето
годините сълзите ни ще бършат.
Ще разберем, че всичко тук е временно,
в косите бели нишки ще затлеят,
душите ни ще зреят и стареят
и ние вече няма да сме същите.

Ще липсвате, но дните ще отнемат
парченце по парченце наште спомени
от свършилото. А в мъглата гъста
съвсем ли всички те ще са заровени?
Дали след време нещо ще остане
да топли, и да грее, и да пари...
Ще го запазим ли или - едва ли.
26 юли 2001г.


            ***
Сякаш с обич полъхът летен гали дърветата
и със нежност вълната докосва брега.
А до тебе понякога идва каретата,
с която ме носи далече съня.

Как мечтая да вляза във твоите сънища -
остави този малък прозорец открехнат!
За да бъда със теб макар и за мъничко,
две карети в съня ни за миг да се срещнат.      


            ***
Ревнувам те, щом вятърът минава
защото те докосва, както аз не мога -
тъй нежно и грижливо...
Ревнувам те от времето най-много -
то мен жигосва,
а на тебе ти отива.

Когато вятърът живее в косите ти,
безкрайно те ревнувам.
Защо му позволяваш?
Ревнувам те дори и от мечтите ти.
Ревнувам те, когато ми прощаваш,
че те ревнувам.