България
Аз
не съм чужденец,
аз
съм твой син.
Твоето
слънце,
твоето
гергефено нощно небе
ме
познават.
Познават
ме твоите пътища,
по
които вървях и вървя.
Като
дете, когато прохождах,
паднах
и
целунах земята ти
и
след тази целувка
направих
своята
първа крачка –
следата
ми от този миг
е
тук
на
твоята земя.
Тъй
като първата любов
и
тази моя първа крачка
не
се забравят,
не
се забравя никога.
Аз
не съм чужденец,
аз
съм твой син.
И
сълзите ми са твои –
от
радост или от мъка.
Моята
майка,
моят
баща,
които
с ръцете си
съм
спуснал в гроба,
лежат
в земята ти,
Българийо.
Аз
съм твой син и мои са твоите пътища.
Реджеп
Кюпчу